Дани и Гошко (mislitel/Данида)
Здрасти, аз съм Гошко и съм ти съсед,
вчера се преместихме в къщата до вас.
Искам щом порасна да стана атлет
и много медали да спечеля аз.
И почти пораснах, вече съм на шест!
Виж какъв юнак съм - вдигам цял камион.
Вярно, от пластмаса, но пак е прогрес!
Имам два бонбона, искаш ли бонбон?
Зная вече буквите и броя до сто,
мама все ми казва, колко съм й умен!
A искаш ли да видиш, колко смешен съм и то
само като сложа нос червен и гумен?
О, пак се отплеснах, името кажи си,
и каква да бъдеш вече си мечтаеш.
Май, че на годинки, като мене ти си,
а искаш ли на пясъка с мен да поиграеш?
mislitel 24.04.2019.
Юнак ли каза? Малко си ми Смешко!
Видях от нас - как гонят те с филия...
А тате каза - че таквиз момчета
и с жълтия колан ще ги надвия!
Броиш до сто! Но виж си панталона -
надраскан целия с мастило...
А с химикалки пълен камиона -
сега дори и той ти се присмива!
Атлет-поет със нос червен от гума -
аз виждам да си трие черновите!
И да бленувана през прозорчето за дума,
когато аз с медалите се кича!
Бонбонките - и двата ще приема,
че къща на дървото ми се прави!
А ти от буквите пиши, пиши поема,
във пясъка със мойто име - Дани!
Данида 25.04.2019.
Благодаря от сърце на Дани за този дует!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
