Даниела Пенева, ти си моят живот (Акростих)

Две очи, по-красиви от диаманти,

 твоите очи, в тях страстта пламти.

Ангелско лице е душата на жената,

 твоята душа, опияняваща сърцата.

Неустоима, прелестна, прекрасна,

 неповторима, нежна... страстна.

Имаш чара на дъгата,

 носиш аромата на цветята.

Едно момче за теб се моли

 да нямаш във живота си неволи.

Любовта си той ти обещава,

 сърцето си на тебе завещава.

Ако щастлива искаш да си ти,

 сподели му своите мечти!

През огън и вода той би преминал,

 милиони километри би изминал.

Едничка тебе да прегърне,

 с любов и щастие да те обгърне.

Но кой е той, с лице потайно,

 пишейки ти толкова омайно?

Е, това съм аз, разкривам си душата,

 под ритъма на тихата балада.

Всичко съм готов да ти покажа

 и любовта си да докажа.

А ти, повярвай, не мисли

 и просто с мен бъди!

Твоето лице сияе,

 озарено от лунна светлина.

И дори звездата си мечтае

 да те изпълни с топлина!

Слънцето те гали сутрин

 с меки, пухкави лъчи.

И вятърът във ранна утрин,

 да не те събуди, си мълчи!

Мираж ли си, принцесо моя,

 питам се във този час.

Отново сън ли си, да зная,

 да напусна тоз екстаз.

Ябълката отровна аз ще вкуся,

 подадена от твоята ръка.

Така желая да закуся,

 ако всичко окаже се лъжа!

Желания и мечти във мене много,

 борят се да станат факт.

Идват и си отиват, отново и отново,

 както всеки следващ блусов такт.

Всички те са свързани с една,

 една-единствена за мен жена.

Отвъд представите и реалността,

 олицетворение на божествеността.

Това си ти, Дани мила,

 ти си моята любима!!!