Ще ми се да кажа, че ми е добре.

Би било прекрасно просто да ми е добре...

Но не...

Днес отново емоциите във мене надделяват,

днес ме силите предават...

Чудя се, дали да се откажа,

дали така да се накажа...

Да вдигна ли ръце от единственото, което зная, че обичам,

да го оставя ли така...

Не зная.

Не искам никого да занимавам с своите проблеми,

но имам нужда от подкрепа, разбирателство, съвет...

Къде да търся, аз не зная,

но знам, че...

Знам, че съм сама и че така ще си остана,

без никаква опора, на която да разчитам,

в опора аз би трябвало да се превърна, но що за опора бих била,

като още отсега съм гнила...

Спохожда ме приятелката ми една - смълчаната и тъжна самота.

Надежда имам, пишейки това, да си помогна, уви...

Дали ще успея да смогна...

Днес това е, утре - друго,

но сърцето ми едно е и не ще изтрае дълго да потиска някъде дълбоко всичките проблеми,

само и само да няма наранени...

Дано да се справя, дано да успея, дано да се науча как да живея...