23 nov 2008, 2:01

Дано

  Poesía » Otra
727 0 1
 

Ще ми се да кажа, че ми е добре.

Би било прекрасно просто да ми е добре...

Но не...

Днес отново емоциите във мене надделяват,

днес ме силите предават...

Чудя се, дали да се откажа,

дали така да се накажа...

Да вдигна ли ръце от единственото, което зная, че обичам,

да го оставя ли така...

Не зная.

 

Не искам никого да занимавам с своите проблеми,

но имам нужда от подкрепа, разбирателство, съвет...

Къде да търся, аз не зная,

но знам, че...

 

Знам, че съм сама и че така ще си остана,

без никаква опора, на която да разчитам,

в опора аз би трябвало да се превърна, но що за опора бих била,

като още отсега съм гнила...

Спохожда ме приятелката ми една - смълчаната и тъжна самота.

 

Надежда имам, пишейки това, да си помогна, уви...

Дали ще успея да смогна...

Днес това е, утре - друго,

но сърцето ми едно е и не ще изтрае дълго да потиска някъде дълбоко всичките проблеми,

само и само да няма наранени...

Дано да се справя, дано да успея, дано да се науча как да живея...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ще се научиш....ако си отвориш очите и видиш цветовете на живота а не само сивотата на ежедневието си

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...