Дано
ДАНО
ТЪРСИШ онзи мирис в зноен зрак -
дъх на огън и изгоряла степ.
Пред очите ти съм пак хлапак,
но не преставам да желая теб.
С името ти тръгвам на далечен път.
Като се връщам, него шепна пак.
Понякога тръгвам даже за отвъд.
Самотен останал. Не мил и не драг.
Сънувам още лудия април
на хоризонт с разпънатото слънце,
във който казват, че съм се родил.
Дано покълне любовното ми зрънце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
