korsar (Мимо Николов)
527 155
Jan 16, 2015, 9:52 PM

Дано 

  Poetry » Love
469 0 2

            ДАНО

ТЪРСИШ онзи мирис в зноен зрак -
дъх на огън и изгоряла степ.
Пред очите ти съм пак хлапак,
но не преставам да желая теб.

С името ти тръгвам на далечен път.
Като се връщам, него шепна пак.
Понякога тръгвам даже за отвъд.
Самотен останал.  Не мил и не драг.

Сънувам още лудия април
на хоризонт с разпънатото слънце,
във който казват, че съм се родил.
Дано покълне любовното ми зрънце.

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??