ДАНО
ТЪРСИШ онзи мирис в зноен зрак -
дъх на огън и изгоряла степ.
Пред очите ти съм пак хлапак,
но не преставам да желая теб.
С името ти тръгвам на далечен път.
Като се връщам, него шепна пак.
Понякога тръгвам даже за отвъд.
Самотен останал. Не мил и не драг.
Сънувам още лудия април
на хоризонт с разпънатото слънце,
във който казват, че съм се родил.
Дано покълне любовното ми зрънце.
© Мимо Николов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
