Дано
ДАНО
Ще тръгна без да се сбогувам,
а някъде в стъклото на прозореца
пак ще се блъска твоето очакване
и болката за следващото утре.
Ще грее в огледалото надеждата,
когато там ме търсиш уморена
и тихи стъпки от отронени листа
ще те приспиват вместо мен.
А есента ще те разголва,
както всичко друго...
И птиците, поели пак на юг,
ще гонят вятъра на твоето съмнение,
прикрили във крилата любовта.
Ще тръгна с тях към бягащ хоризонт
и чак когато превъртя земята,
забравил думите, без звук останали,
ще се завърна, за да си простим!
Дано си тук тогава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
