SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
96 41
28.02.2017 г., 22:03 ч.

Дано 

  Поезия
281 0 2

ДАНО

 

Ще тръгна без да се сбогувам,

а някъде в стъклото на прозореца

пак ще се блъска твоето очакване

и болката за следващото утре.

Ще грее в огледалото надеждата,

когато там ме търсиш уморена

и тихи стъпки от отронени листа

ще те приспиват вместо мен.

А есента ще те разголва,

както всичко друго...

И птиците, поели пак на юг,

ще гонят вятъра на твоето съмнение,

прикрили във крилата любовта.

Ще тръгна с тях към бягащ хоризонт

и чак когато превъртя земята,

забравил думите, без звук останали,

ще се завърна, за да си простим!

Дано си тук тогава!

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??