Дано

28 feb 2017, 22:03

Poesía

277 0 2

ДАНО

Ще тръгна без да се сбогувам,

а някъде в стъклото на прозореца

пак ще се блъска твоето очакване

и болката за следващото утре.

Ще грее в огледалото надеждата,

когато там ме търсиш уморена

и тихи стъпки от отронени листа

ще те приспиват вместо мен.

А есента ще те разголва,

както всичко друго...

И птиците, поели пак на юг,

ще гонят вятъра на твоето съмнение,

прикрили във крилата любовта.

Ще тръгна с тях към бягащ хоризонт

и чак когато превъртя земята,

забравил думите, без звук останали,

ще се завърна, за да си простим!

Дано си тук тогава!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

contessa (Светла Асенова)

2017-03-05T18:18:33+02:00

Много хубаво...
djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-01T16:29:32+02:00

Тук само ще въздъхна и ще си препрочитам... !