ДАНО
Ще тръгна без да се сбогувам,
а някъде в стъклото на прозореца
пак ще се блъска твоето очакване
и болката за следващото утре.
Ще грее в огледалото надеждата,
когато там ме търсиш уморена
и тихи стъпки от отронени листа
ще те приспиват вместо мен.
А есента ще те разголва,
както всичко друго...
И птиците, поели пак на юг, ...