Дано
ДАНО
Ще тръгна без да се сбогувам,
а някъде в стъклото на прозореца
пак ще се блъска твоето очакване
и болката за следващото утре.
Ще грее в огледалото надеждата,
когато там ме търсиш уморена
и тихи стъпки от отронени листа
ще те приспиват вместо мен.
А есента ще те разголва,
както всичко друго...
И птиците, поели пак на юг,
ще гонят вятъра на твоето съмнение,
прикрили във крилата любовта.
Ще тръгна с тях към бягащ хоризонт
и чак когато превъртя земята,
забравил думите, без звук останали,
ще се завърна, за да си простим!
Дано си тук тогава!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
