SimeonAngelov (Симеон Ангелов) SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
11 97
Feb 28, 2017, 10:03 PM

Дано

  Poetry
463 0 2

ДАНО

 

Ще тръгна без да се сбогувам,

а някъде в стъклото на прозореца

пак ще се блъска твоето очакване

и болката за следващото утре.

Ще грее в огледалото надеждата,

когато там ме търсиш уморена

и тихи стъпки от отронени листа

ще те приспиват вместо мен.

А есента ще те разголва,

както всичко друго...

И птиците, поели пак на юг,

ще гонят вятъра на твоето съмнение,

прикрили във крилата любовта.

Ще тръгна с тях към бягащ хоризонт

и чак когато превъртя земята,

забравил думите, без звук останали,

ще се завърна, за да си простим!

Дано си тук тогава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0