Дано да има място за Надеждата...
Не може да чете,
но разпознава знаците
по плъзгащите се наоколо лица...
Едни подхвърлят лепта състрадателно,
а други равнодушно отминават
бездънния му поглед като кладенец...
А в него – глад, подобно вълк
протяга шия към звездите...
А вечерта преглъща мълком
отсъствието на любов
и милостиня... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация