Milimili (Милена Иванова)
73 101
10.03.2010 г., 14:26 ч.

Дантелите на депресията 

  Поезия
645 0 4

Изоставам от живота

с много.

Зимата отново  ме приспа.

Дантелено-сънлива съм

и съм сляпа,

и съм глуха за света.

Тази зима дълго ще ме пази.

Зимата, уви, не е сезон,

а е чувството, което стяга

всеки порив за живот.

Изоставам от живота

с доста.

Губя ритъма на лудото танго,

криволича между

огъня на чувствата

и представите за зло и за добро.

Зимата е спряла в раменете ми,

в нежните ми, бели рамене,

и не мога да нарамя кръста си.

А без кръст не мога да вървя...

9.03.2010.

© Милена Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все едно аз съм го написала и аз бих го написла, ако можех така. Поздрави!
  • Пак истинско ,някак изживяно с емоция..... много добре финишираш!
  • Абсолютна истина.Много реално нарисувана с думи дантелата на депресията.Харесах творбата.
    Устойчиво е човешкото сърце на житейските бури.И всеки си носи своя кръст-малък или голям.
  • идва пролет
    хубаво!
Предложения
: ??:??