Дантелите на депресията
Изоставам от живота
с много.
Зимата отново ме приспа.
Дантелено-сънлива съм
и съм сляпа,
и съм глуха за света.
Тази зима дълго ще ме пази.
Зимата, уви, не е сезон,
а е чувството, което стяга
всеки порив за живот.
Изоставам от живота
с доста.
Губя ритъма на лудото танго,
криволича между
огъня на чувствата
и представите за зло и за добро.
Зимата е спряла в раменете ми,
в нежните ми, бели рамене,
и не мога да нарамя кръста си.
А без кръст не мога да вървя...
9.03.2010.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Иванова Всички права запазени
