Дар
Дар
Погледнах във небето - исках за запея.
Видях и ветровете - исках да живея.
Коленичих на земята - исках да простя.
Със длани пак събирах младостта.
С очи погледнах моята сянка.
Видях във нея теб - сън или мечта.
Птици, огън, самота, а любовта -
с ръце я хванах, като дар да ти я поднеса.
Със сълзи полях земята, родиха се сърца и рози.
Коленичих да ги взема, със сърце, ръце и тяло даже
събирах, грабех, като дар от Бог аз да ти ги поднеса
и щастие сърцето ми огря, и леко, леко отново засия...
Юлиано
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиано Кръстев Всички права запазени
