26.02.2011 г., 2:25

Дар

650 0 3

Безценен дар е тоя миг.

Във него аз се раждах и умирах.

Дръвче садих и сбирах плодовете

и вдъхвах аромат на цвете.

Във тоя миг убивах и лекувах,

със гняв руших и с пот съзиждах,

бях безпределно истинска, хитрувах.

До сълзи смях се и без сълзи плаках,

оплаквах мъртвите, танцувах.

По набедени врагове захвърлях камъни

и сбирах камъни, по мене хвърляни.

В един и същи миг прегръщах

и се изтръгвах от прегръдката на други,

намирах търсейки и страстно  губех.

Задържах ценното, а маловажното захвърлях,

мълчах стоически и канонически говорех,

безмерно любех и безмерно мразех,

откривах фронтове, воювах и се борех,

подписвах договори, миротворно пазех.

Безценен дар е тоя миг.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...