ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
26.02.2011 г., 2:25 ч.

Дар 

  Поезия » Философска
491 0 3

Безценен дар е тоя миг.

Във него аз се раждах и умирах.

Дръвче садих и сбирах плодовете

и вдъхвах аромат на цвете.

Във тоя миг убивах и лекувах,

със гняв руших и с пот съзиждах,

бях безпределно истинска, хитрувах.

До сълзи смях се и без сълзи плаках,

оплаквах мъртвите, танцувах.

По набедени врагове захвърлях камъни

и сбирах камъни, по мене хвърляни.

В един и същи миг прегръщах

и се изтръгвах от прегръдката на други,

намирах търсейки и страстно  губех.

Задържах ценното, а маловажното захвърлях,

мълчах стоически и канонически говорех,

безмерно любех и безмерно мразех,

откривах фронтове, воювах и се борех,

подписвах договори, миротворно пазех.

Безценен дар е тоя миг.  

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??