Дар

Feb 26, 2011, 2:25 AM

Poetry » Phylosophy

492 0 3

Безценен дар е тоя миг.

Във него аз се раждах и умирах.

Дръвче садих и сбирах плодовете

и вдъхвах аромат на цвете.

Във тоя миг убивах и лекувах,

със гняв руших и с пот съзиждах,

бях безпределно истинска, хитрувах.

До сълзи смях се и без сълзи плаках,

оплаквах мъртвите, танцувах.

По набедени врагове захвърлях камъни

и сбирах камъни, по мене хвърляни.

В един и същи миг прегръщах

и се изтръгвах от прегръдката на други,

намирах търсейки и страстно губех.

Задържах ценното, а маловажното захвърлях,

мълчах стоически и канонически говорех,

безмерно любех и безмерно мразех,

откривах фронтове, воювах и се борех,

подписвах договори, миротворно пазех.

Безценен дар е тоя миг.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2011-02-26T08:52:07+02:00

Мигът във който си безпределно истинска е най - безцения!
Поздрав, Загора!
plami-6 (Плами)

2011-02-26T07:54:36+02:00

Миг като вечност
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-02-26T06:03:32+02:00

Нелоши елементи, но цялостно не е нещо особено.