4.02.2012 г., 15:41

Дар

895 0 1

                                                    Дар

 

                         Човекът от Ла Манча си отиде ....

                         но ни остави чудния си дар -

                         как можем нови светове да видим

                         и да останем достоверно там!

 

                         Той беше рицар на печален образ,

                         а ние в огледалното поле

                         ще трябва с уникална сложност

                         типаж на Санчо да пресъздадем.

 

                         Защото той, човекът от народа,

                         ще вярва в нашия чудат мираж!

                         Ще ни последва - в радост и тревога,

                         ще плаче и ще пее за кураж!

 

                         Оръженосци на перо, пазете

                         достойните следи на Дон Кихот!

                         Очакват ни любови и вендети,

                         и славата на неговия род!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...