6.06.2017 г., 23:49 ч.

Дар 

  Поезия
668 0 0

 

Духай, ветре!

избърши ми сълзите!
Отнеси ми тъгата нейде далеч...

Аз ще остана като брезите –

безстрашна –

от обич и сеч...

Своите клони ще вплитам

и гъна,

на птици подслон 

със охота ще дам...

Раздухай се, ветре!

Дори да се спъна,

аз горда ще стигна

и цяла 

до там,

където Вселената ми Е отредила

да впие във моите корени нектар,

виж плодовете, земята родила!

Изтрий ми сълзите!

Аз пазя в ядрото си дар...

 

 

 

© Дани Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??