Духай, ветре!
избърши ми сълзите!
Отнеси ми тъгата нейде далеч...
Аз ще остана като брезите –
безстрашна –
от обич и сеч...
Своите клони ще вплитам
и гъна,
на птици подслон
със охота ще дам...
Раздухай се, ветре!
Дори да се спъна,
аз горда ще стигна
и цяла
до там,
където Вселената ми Е отредила
да впие във моите корени нектар,
виж плодовете, земята родила!
Изтрий ми сълзите!
Аз пазя в ядрото си дар...
© Дани Иванова Всички права запазени