Духай, ветре!
избърши ми сълзите!
Отнеси ми тъгата нейде далеч...
Аз ще остана като брезите –
безстрашна –
от обич и сеч...
Своите клони ще вплитам
и гъна,
на птици подслон
със охота ще дам...
Раздухай се, ветре!
Дори да се спъна,
аз горда ще стигна
и цяла
до там,
където Вселената ми Е отредила
да впие във моите корени нектар,
виж плодовете, земята родила!
Изтрий ми сълзите!
Аз пазя в ядрото си дар...
© Дани Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
