Jun 6, 2017, 11:49 PM

Дар

  Poetry
964 0 0

 

Духай, ветре!

избърши ми сълзите!
Отнеси ми тъгата нейде далеч...

Аз ще остана като брезите –

безстрашна –

от обич и сеч...

Своите клони ще вплитам

и гъна,

на птици подслон 

със охота ще дам...

Раздухай се, ветре!

Дори да се спъна,

аз горда ще стигна

и цяла 

до там,

където Вселената ми Е отредила

да впие във моите корени нектар,

виж плодовете, земята родила!

Изтрий ми сълзите!

Аз пазя в ядрото си дар...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...