6 jun 2017, 23:49

Дар 

  Poesía
669 0 0

 

Духай, ветре!

избърши ми сълзите!
Отнеси ми тъгата нейде далеч...

Аз ще остана като брезите –

безстрашна –

от обич и сеч...

Своите клони ще вплитам

и гъна,

на птици подслон 

със охота ще дам...

Раздухай се, ветре!

Дори да се спъна,

аз горда ще стигна

и цяла 

до там,

където Вселената ми Е отредила

да впие във моите корени нектар,

виж плодовете, земята родила!

Изтрий ми сълзите!

Аз пазя в ядрото си дар...

 

 

 

© Дани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??