Дарих ти аз една, едничка среща
Към Слънцето аз поглед често вдигам,
за да преживея корена ти млад
и чувството ни радостно постигам,
а то бушува в мене като глад
и всеки миг за нещичко те пита –
например, как така с теб можах
душата ми, от тръпката пропита,
да преродя – това не го разбрах
и питам огнеструйното небе
ще бъдеш ли с мене ти, когато
пламъкът любовен лумне по-добре
в търсене на поприще благато?
-Дарих ти аз една, едничка среща,
но беше тя за двамата гореща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
