21.06.2008 г., 21:25 ч.

Dark World 

  Поезия
457 0 1
Aз съм призрака в туй тъмно огледало,
що в таз' стая с векове седяло.

В мрежа от тръни бодливи оковало
болка, радост и спомени, за които
времето е спряло.

Образът, измъчен и студен,
стои тук от години вграден,
на мъченика от таз' магия пленен.


Не се получи...

© Вили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??