21.08.2020 г., 6:58

Даровете на жената

890 2 13

 

По клоните разлистват се вълшебства

пред погледа на благодушен маг,

а облаче дъгата с гребен сресва,

реката сгушва се в любимия си бряг.

 

В целувката на изгрева се крие

усмивката на идващият ден.

Луната в извор тялото си мие,

а той я гали луд и вдъхновен.

 

Земята е ухаеща и страстна,

отдадена на своите деца.

В небето Слънцето по нея се прехласва

и праща й, любовна топлина...

 

Хармонията е в пъпката на цвете

разцъфващо във щедри цветове,

а самодива в своята коса го вплете

дарявайки го с вечност и сърце...

 

Крило на пеперуда е небето

сияещо в кристали свобода.

И всичкото това е дар в момчето -

Подарък от любимата жена!

 

06.03.2016.

 

Георги Каменов 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...