5.02.2016 г., 20:35

Даряване

439 0 0

Поднасям ти чувствата си

на бяла филия с масло.

Дарявам ти буквата си,

щастливото мое число.

 

Дарявам ти пръстена цял,

останал от мама един.

И тука под облака бял

да вдигнеме брачен комин.

 

Дарявам душата си в мен

на твоята хубост дори.

И ранния пурпурен ден

с любов да започнем в зори.

 

Дарявам сърцето- едно,

което си нося в гръдта.

И с твоето- двете ведно,

да тупкат дори след смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...