Feb 5, 2016, 8:35 PM

Даряване

  Poetry » Love
440 0 0

Поднасям ти чувствата си

на бяла филия с масло.

Дарявам ти буквата си,

щастливото мое число.

 

Дарявам ти пръстена цял,

останал от мама един.

И тука под облака бял

да вдигнеме брачен комин.

 

Дарявам душата си в мен

на твоята хубост дори.

И ранния пурпурен ден

с любов да започнем в зори.

 

Дарявам сърцето- едно,

което си нося в гръдта.

И с твоето- двете ведно,

да тупкат дори след смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...