16.08.2019 г., 19:13

Дарън

729 1 0

Когато сърцето и душата

се срещнат в полет над града

Тогава истината свята

блести с неземна красота

 

Очите те поглеждат, но те няма

Вселената усмихва се и плаче

с божествената звездна светлина

 

Копнееш да си тук, да сме двама

прекрасни, радостни светулки

поглъщат жадно слънчевата сетлина

и после със наслада чакат тъмнината

за да раскъсат мрака

с истинска любов и светлина

 

16.08.2019 6:59am

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Anton Mladenov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...