Дарът на обидите
Дарът на обидите
по Пауло Куелю
Живял самурай, могъщ и прославен,
на възраст преклонна, с ученици безчет.
Бил мъдър!... Към хората тъй всеотдаен.
Музикант по сърце!... В душата - поет!
Млад воин наперен, с нечувана сила
громял враговете си в люти войни.
Тържествена клетва подписал с кръвта си
че стария майстор, във бой ще срази!
И ето, настъпил денят за двубоя,
пълчища подвластни на хищната стръв,
обградили учителя с младия воин,
и зачакали кой, ще загине сред кръв...
Младежът безочлив започнал с обиди,
плювал и ритал, замерял го с кал...
А той - самураят, дори не помръдвал!
И невъзмутимо на пъна седял...
Накрая, безсилен от толкова злоба,
нахалникът глупав отстъпил без бой.
Освиркан от всички в тълпата изчезнал,
проиграл ореола на славен герой!
Учениците вкупом от всички посоки
укорили мъдреца, че бил е страхлив,
че трябвало меча със чест да кръстоса,
дори да не бъде след битката жив!
А той със усмивка поуката казал:
„Ако някой дарува безценен елмаз,
но вие от гордост сте го отпратили,
как ще запазите, дарът за вас?
Така е и също с обидата злъчна.
Незавоювала вашата светла душа,
подобно на бумеранг тя се завръща,
при тоз, откъдето е тръгнала тя!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Поздравления!
