Да укорявам себе се - не, не бих могла.
Да съдя теб - та вече за кога?
Отърсих се от слабостта си,
силна жена съм вече - и то каква!
Не можех, нито пък сега да живея с мисълта,
някога, с някоя да те деля!...
Ти можеш да ме поделиш, правил си го безброй пъти,
станало е за теб навик породист...
Сега застани пред мен и искай всичко,
ще ти го дам, защото това за мен е нищо...
да отговоря на една първичност... чисто по мъжки желана.
Давам ти всичко безсрочно, това е моята нова промяна.
Не се плаша, за теб е толкоз типично.
Не искам обяснения, та ти си мъж - би било крайно цинично!