29.11.2025 г., 19:48  

Даже кръстът почти не тежи

105 0 0

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,

всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.

Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.

Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.

 

Сто плашила роди и на крушата висна обесен

онзи вятър, що хиляди птици от обич спаси.

След поредния съд се превръщаха в думи на песен

греховете ми женски... И мой си. Дори да не си.

 

Без да зная кога моя устрем смъртта ще препъне

падам, ставам, пълзя... И политам... Не вярвам в лъжи.

Следвам Млечния път... и сред мрака от ад по-бездънен,

ти ме водиш, любов... Даже кръстът почти не тежи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...