29.11.2025 г., 19:48  

Даже кръстът почти не тежи

110 0 0

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,

всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.

Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.

Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.

 

Сто плашила роди и на крушата висна обесен

онзи вятър, що хиляди птици от обич спаси.

След поредния съд се превръщаха в думи на песен

греховете ми женски... И мой си. Дори да не си.

 

Без да зная кога моя устрем смъртта ще препъне

падам, ставам, пълзя... И политам... Не вярвам в лъжи.

Следвам Млечния път... и сред мрака от ад по-бездънен,

ти ме водиш, любов... Даже кръстът почти не тежи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...