Даже кръстът почти не тежи

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,

всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.

Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.

Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.

Сто плашила роди и на крушата висна обесен

онзи вятър, що хиляди птици от обич спаси.

След поредния съд се превръщаха в думи на песен

греховете ми женски... И мой си. Дори да не си.

Без да зная кога моя устрем смъртта ще препъне

падам, ставам, пълзя... И политам... Не вярвам в лъжи.

Следвам Млечния път... и сред мрака от ад по-бездънен,

ти ме водиш, любов... Даже кръстът почти не тежи...