Ramadan1995 (Раммадан Л.К.) Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
36 258
18.11.2021 г., 8:46  

Де да можех...

727 2 5

ДЕ ДА МОЖЕХ…

 

Безумно ми се ще да мога

без много шум и без тревога –

като мистичния Хайям –

на Виночерпеца да дам

каквото съм, каквото имам,

каквото някога ще имам…

(накратко – всичко) без отчет –

като излишна шепа смет!

Да дам… и нищо да не чакам,

да стана малка точка в мрака,

която светва и след миг

завинаги угасва с вик!...

угасва… и след още миг

потъва в Божия Светлик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0