26.12.2007 г., 9:56 ч.

Дебелани 

  Поезия » За деца
1707 0 4
 

Д Е Б Е Л А Н И

 

      На Дебора

 

Ах ти, Мецо дебелано, със ножухче неопрано,

стига лапа сладки круши, че се цапаш чак до уши.

В кошерите на пчелите стига граби медени пити,

Стига с тази лакомия! Я ела да те измия

на реката под върбата, колко топла е водата,

че в клонака птички пеят и на тебе те се смеят.

 

Тя и леля е дебела, но нали е моя леля,

аз не съдя я тъй строго, че си хапва толкоз много -

топли банички, чорбички, чушки пълнени, сърмички,

кълка, трътка и крилце, две филии с масълце,

свинска мръвка, леща, боб, пържен лук със черен дроб,

топла питка, бут на скара и със сиренце попара.

А на мене ми е смешно, дрехите  са вече тесни,

заприлича на мецана мойта леля дебелана.

С Меца ще се състезават, на ревю ще се явяват,

който повече е ял, ще получи и медал.

 

***Преди пет години пак се явявах на ревю, но тази година не съм достатъчно яла, за да съм конкуренция на Мецана.

 

© Стефанка Бакалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??