Д Е Б Е Л А Н И
На Дебора
Ах ти, Мецо дебелано, със ножухче неопрано,
стига лапа сладки круши, че се цапаш чак до уши.
В кошерите на пчелите стига граби медени пити,
Стига с тази лакомия! Я ела да те измия
на реката под върбата, колко топла е водата,
че в клонака птички пеят и на тебе те се смеят.
Тя и леля е дебела, но нали е моя леля,
аз не съдя я тъй строго, че си хапва толкоз много -
топли банички, чорбички, чушки пълнени, сърмички,
кълка, трътка и крилце, две филии с масълце,
свинска мръвка, леща, боб, пържен лук със черен дроб,
топла питка, бут на скара и със сиренце попара.
А на мене ми е смешно, дрехите са вече тесни,
заприлича на мецана мойта леля дебелана.
С Меца ще се състезават, на ревю ще се явяват,
който повече е ял, ще получи и медал.
***Преди пет години пак се явявах на ревю, но тази година не съм достатъчно яла, за да съм конкуренция на Мецана.
© Стефанка Бакалова Всички права запазени