1.08.2023 г., 8:35

Дефицити

497 3 8

Дали съм с недостатъчна сърдечност

или съм със сърдечна недостатъчност - 

загубих свойта вяра във човека,

но имам доживотни отпечатъци.

Препълних се със чужди житиета,

любови, изневери и раздори. 

Със стихове на калпави поети, 

римували изкуството с позор...

За Бога, аз дори не претендирам, 

(с посредствения мой талант)

че нещо много повече разбирам 

от най-обикновен илитерат. 

За жалост под наивната ми скромност 

и тихата, душевна революция 

отглеждам егоисти, безусловно, 

които после нагло ми съчувстват. 

Та, както често случва се в живота, 

крилата на родения за птица 

ги чупят заземени идиоти 

със взор към хоризонта на къртица... 

И вече съм наясно със дилемата.

На никой и окото му не мига. 

Сърцата ги подменят без проблем. 

На хората душа не им достига... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.07.2023

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От толкова леене на чувства в мрежата останаха ли чувства за хората навън?
    Дани, пишеш страхотно, още преди време съм го "казала".
    Остави суетата на съмняващите се в себе си,
    ти знаеш си цената - и твори, ако щеш, дори и с метлата!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви! ❤️

    Дени, ще ти кажа.😁 Впрочем, във вярната посока съм и вече има няколко, които "разсинових" безвъзвратно 🤷🏻‍♂️
  • А, Дани, спирай ти пръв. После кажи как е :D
  • Това е една от най-хубавите ти творби, Дани!
  • Краят просто е много добър!
    Браво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...