1 авг. 2023 г., 08:35

Дефицити

504 3 8

Дали съм с недостатъчна сърдечност

или съм със сърдечна недостатъчност - 

загубих свойта вяра във човека,

но имам доживотни отпечатъци.

Препълних се със чужди житиета,

любови, изневери и раздори. 

Със стихове на калпави поети, 

римували изкуството с позор...

За Бога, аз дори не претендирам, 

(с посредствения мой талант)

че нещо много повече разбирам 

от най-обикновен илитерат. 

За жалост под наивната ми скромност 

и тихата, душевна революция 

отглеждам егоисти, безусловно, 

които после нагло ми съчувстват. 

Та, както често случва се в живота, 

крилата на родения за птица 

ги чупят заземени идиоти 

със взор към хоризонта на къртица... 

И вече съм наясно със дилемата.

На никой и окото му не мига. 

Сърцата ги подменят без проблем. 

На хората душа не им достига... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.07.2023

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От толкова леене на чувства в мрежата останаха ли чувства за хората навън?
    Дани, пишеш страхотно, още преди време съм го "казала".
    Остави суетата на съмняващите се в себе си,
    ти знаеш си цената - и твори, ако щеш, дори и с метлата!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви! ❤️

    Дени, ще ти кажа.😁 Впрочем, във вярната посока съм и вече има няколко, които "разсинових" безвъзвратно 🤷🏻‍♂️
  • А, Дани, спирай ти пръв. После кажи как е :D
  • Това е една от най-хубавите ти творби, Дани!
  • Краят просто е много добър!
    Браво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...