1 авг. 2023 г., 08:35

Дефицити

500 3 8

Дали съм с недостатъчна сърдечност

или съм със сърдечна недостатъчност - 

загубих свойта вяра във човека,

но имам доживотни отпечатъци.

Препълних се със чужди житиета,

любови, изневери и раздори. 

Със стихове на калпави поети, 

римували изкуството с позор...

За Бога, аз дори не претендирам, 

(с посредствения мой талант)

че нещо много повече разбирам 

от най-обикновен илитерат. 

За жалост под наивната ми скромност 

и тихата, душевна революция 

отглеждам егоисти, безусловно, 

които после нагло ми съчувстват. 

Та, както често случва се в живота, 

крилата на родения за птица 

ги чупят заземени идиоти 

със взор към хоризонта на къртица... 

И вече съм наясно със дилемата.

На никой и окото му не мига. 

Сърцата ги подменят без проблем. 

На хората душа не им достига... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

30.07.2023

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От толкова леене на чувства в мрежата останаха ли чувства за хората навън?
    Дани, пишеш страхотно, още преди време съм го "казала".
    Остави суетата на съмняващите се в себе си,
    ти знаеш си цената - и твори, ако щеш, дори и с метлата!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви! ❤️

    Дени, ще ти кажа.😁 Впрочем, във вярната посока съм и вече има няколко, които "разсинових" безвъзвратно 🤷🏻‍♂️
  • А, Дани, спирай ти пръв. После кажи как е :D
  • Това е една от най-хубавите ти творби, Дани!
  • Краят просто е много добър!
    Браво!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...