Деформация
Земята се изтръгва от калта -
попили хоризонтите и мъка,
покапват в скръб
и слива се пръстта
с небето,
обещаващо разлъка.
Изчезнали са буйните жита.
Линеят в тръни неорани ниви,
а въздухът, изпълнен е с вина,
застинала, над синорите сиви.
Кому е нужна сухата земя,
изпръхнала от жажда
и надежди?
Кому са нужни пясък
и скала,
и посевите,
от брътвежни прежди?
- О, идоли и богове!
Днес има ви,
а утре - няма.
Не спирайте орача, да оре,
че Господ, хлябът ще е в храма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
