16.05.2007 г., 9:49 ч.  

Деформация 

  Поезия
576 0 3

 

Земята се изтръгва от калта -

попили хоризонтите и мъка,

покапват в скръб

и слива се пръстта

с небето,

обещаващо разлъка.

 

Изчезнали са буйните жита.

Линеят в тръни неорани ниви,

а въздухът, изпълнен е с вина,

застинала, над синорите сиви.

 

Кому е нужна сухата земя,

изпръхнала от жажда

и надежди?

 

Кому са нужни пясък

и скала,

и посевите,

от брътвежни прежди?

 

- О, идоли и богове! 

 

Днес има ви,

а утре - няма.

 

Не спирайте орача, да оре,

че Господ, хлябът ще е в храма!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??