Дефрагмент
Два търсещи души… Летеж!
Любов - красива, като две крила на пеперуда…
Случайността - ми каза - пресечна точка е на две необходимости…
Но първо, като чух това, помислих си – Защо ли слушам я, та тя е луда!
Но не се спря да ме съветва… Не!
До края беше с мен! И с мене бе в началото…
Дори, когато паднал бях и смазан ме понесе нежно на ръце…
И осъзнах, че болката е слабостта, която тръгва си от тялото!
Няма повърхности, поднасящи в живота само красота!
А, ако виждал си ги знай, че всяка придружена е от дълбини ужасни.
И, като призрак е - осъдена да се повтаря под различни форми любовта…
Емоция без облик… Резултатите са ясни!
И аз в мъглата може би съм бил!
Провалът - каза ми отново - мъглата, през която се прозира…
Човекът, резултат от любовта на двама млади – чудо е,
А много малко трябва му чудовище да стане… Кажи ми, че това те амбицира!
Признанието! Първата стъпка към успех е!
Добре… Признавам! Луд съм, че след всичко сам не искам да остана…
Сатрап ли бях? Деспот? Тиранин?
Виновен ако бил съм, на ешафод отново ще застана…
Пътеводител имам ли в живота? Явно да…
Напред ли гледам? Или струва ти се, че със погледа блуждая…
Знай - липсите, които имам ще попълня… Чакай! Аз не бързам… Не!
И нужно ли е заради нея всички ще прегазя, но ще стигна края!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени