adaruna
74 резултата
Морето винаги за теб ще ме присеща.
Усмивки хиляди останали са, скрити между написаните редове.
Целувката на слънцето дори да се опита от твоята да бъде по-гореща,
очите си затворя ли, виждам те, като сирена, която сред бурните вълни зове.
Не е проклятие да се заслушаш в песента на грациозните русалки! ...
Усмивки хиляди останали са, скрити между написаните редове.
Целувката на слънцето дори да се опита от твоята да бъде по-гореща,
очите си затворя ли, виждам те, като сирена, която сред бурните вълни зове.
Не е проклятие да се заслушаш в песента на грациозните русалки! ...
907
1
Споделяш ли с някого своите мечти?
Или моралът те притиска, казват ти, че е нередно?
Намираш ли спокойствието у човека, който е до теб, какви са неговите положителни черти?
И хапва ли ти се вечер сладолед, нищо, че е вредно?
За после? Лед? След? Заедно? Едно? ...
Или моралът те притиска, казват ти, че е нередно?
Намираш ли спокойствието у човека, който е до теб, какви са неговите положителни черти?
И хапва ли ти се вечер сладолед, нищо, че е вредно?
За после? Лед? След? Заедно? Едно? ...
469
1
Красиви думи всеки може да ти каже.
Но иска се умение да те разтапя на водна баня, като шоколад…
В гърдите свие ли те, задух имаш ли във дробовете… Не! Не ти говоря за страдание!
Гориш отвътре… Сърцето го обзема жега - става Ад!
Навсякъде по цялото ти тяло топлина! ...
Но иска се умение да те разтапя на водна баня, като шоколад…
В гърдите свие ли те, задух имаш ли във дробовете… Не! Не ти говоря за страдание!
Гориш отвътре… Сърцето го обзема жега - става Ад!
Навсякъде по цялото ти тяло топлина! ...
320
Отдавна чувал съм, че времето е колело…
Но значи ли това, че всичко се повтаря?!
Една отворена врата пред теб затваря ли се и за какво?
Дали пък затворената предстои да се отваря?!
Очите пък били прозорци към света… ...
Но значи ли това, че всичко се повтаря?!
Една отворена врата пред теб затваря ли се и за какво?
Дали пък затворената предстои да се отваря?!
Очите пък били прозорци към света… ...
405
1
1
Запитваш ли се колко страда Тишината?
Че няма звук, който да проникне в нея, да я порази…
Замисляш ли се как без тъмнина би изпъкнала светлината?
А, времето как без стрелки възможно е да се свери?
Как без цветове би изглеждала скучната палитра? ...
Че няма звук, който да проникне в нея, да я порази…
Замисляш ли се как без тъмнина би изпъкнала светлината?
А, времето как без стрелки възможно е да се свери?
Как без цветове би изглеждала скучната палитра? ...
474
Намирам себе си в думите, които премълчаваш.
Ъгли не крият вече истината в твоите очи.
И монолога, който с поведение ми преподаваш,
преглъщам Его-то си… Истински горчи.
Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!” ...
Ъгли не крият вече истината в твоите очи.
И монолога, който с поведение ми преподаваш,
преглъщам Его-то си… Истински горчи.
Напуканите устни вече не проронват: “Здрасти!” ...
1032
1
Нали сме хора, колко струва ни, за да общуваме?
Какво се иска, за да има диалог?
Увлечени в повтарящо се ежедневие, пасуваме…
Контакта ни с очи ли е негов аналог?
Отдавна думите забравили са колко много значат. ...
Какво се иска, за да има диалог?
Увлечени в повтарящо се ежедневие, пасуваме…
Контакта ни с очи ли е негов аналог?
Отдавна думите забравили са колко много значат. ...
597
2
3
Научи ме да летя!
Да мога да се понеса върху крилете на мечтите…
Загубените дни да мога да обезщетя,
да затворя за щетите си очите…
Ще мога ли с твоите моливи дните си да направя цветни? ...
Да мога да се понеса върху крилете на мечтите…
Загубените дни да мога да обезщетя,
да затворя за щетите си очите…
Ще мога ли с твоите моливи дните си да направя цветни? ...
451
Учителка съм по призвание. Будител.
И втори дом за Вашите деца.
Изпълнена с ентусиазъм утрото посрещам,
щом знам, че ме очаква досег с малките слънца.
Изгубвам се във жадните за знание очи! ...
И втори дом за Вашите деца.
Изпълнена с ентусиазъм утрото посрещам,
щом знам, че ме очаква досег с малките слънца.
Изгубвам се във жадните за знание очи! ...
557
2
1
Опитах Щастието да си нарисувам на лицето…
Но сълзите размазваха грима пред огледалото.
Душата по-възвишена е… Може да лети!
Макар крила да не притежава тялото…
Защо за всички делникът се е превърнал в сив? ...
Но сълзите размазваха грима пред огледалото.
Душата по-възвишена е… Може да лети!
Макар крила да не притежава тялото…
Защо за всички делникът се е превърнал в сив? ...
377
Един човек стоеше замислен под дъжда.
А, кислородната атака не спираше да предизвиква дробовете в гърдите му да дишат по-дълбоко…
О, колко тихо е, в моментите когато денят се жени за нощта…
Очите се затварят, а умът се рее истински високо.
Да, тъмно е. И хладно, влажно… ...
А, кислородната атака не спираше да предизвиква дробовете в гърдите му да дишат по-дълбоко…
О, колко тихо е, в моментите когато денят се жени за нощта…
Очите се затварят, а умът се рее истински високо.
Да, тъмно е. И хладно, влажно… ...
592
1
Искам да съм чист, като дете!
Наужким другите да мразя.
Разплача ли се, бързо да минават наранените ми лакти, колене…
Душата да не се налага да си пазя.
Да ме събуждат сутрин слънчеви лъчи, ...
Наужким другите да мразя.
Разплача ли се, бързо да минават наранените ми лакти, колене…
Душата да не се налага да си пазя.
Да ме събуждат сутрин слънчеви лъчи, ...
1161
2
Животът - такъв, че търсим с кой да го вървим и кой да ни изпрати,
да стиска нашата ръка във сетния ни час.
И нямат никакво значение сълзите, които после са проляти,
щом човекът няма го и не е вече между нас.
Изплуват спомени, когато сме приседнали във тишина… ...
да стиска нашата ръка във сетния ни час.
И нямат никакво значение сълзите, които после са проляти,
щом човекът няма го и не е вече между нас.
Изплуват спомени, когато сме приседнали във тишина… ...
426
Стъклото искаше да бъде огледало.
Защо? Да бъде важно, да го забелязват…
Но ни най-малко подозираше, че прозорливостта, е нещото, което с мръсни пръсти другите замазват…
Да, мръсотията е пречка и за двете,
но огледалото блести със сребърно покрит релеф… ...
Защо? Да бъде важно, да го забелязват…
Но ни най-малко подозираше, че прозорливостта, е нещото, което с мръсни пръсти другите замазват…
Да, мръсотията е пречка и за двете,
но огледалото блести със сребърно покрит релеф… ...
615
1
4
Открадвал ли си някога усмивка?
На дете или на случаен минувач?
Или забързан по улиците бродиш…
Във времето, поредния бегач?
Стрелките на часовникът ни правят слаби! ...
На дете или на случаен минувач?
Или забързан по улиците бродиш…
Във времето, поредния бегач?
Стрелките на часовникът ни правят слаби! ...
646
1
Какво за хората е лудост?
Дали любов или кафе в три след полунощ…?!
Дали това е страст? Не! Липсата на опит? Младост? Глупост?
Или наслада в тишината… Истински разкош?!
Очите трудно се затварят ако объркан си и има смут… ...
Дали любов или кафе в три след полунощ…?!
Дали това е страст? Не! Липсата на опит? Младост? Глупост?
Или наслада в тишината… Истински разкош?!
Очите трудно се затварят ако объркан си и има смут… ...
611
1
3
В гората бях! Поех дълбоко въздух с дробовете...
Настръхнах. Усещах мирисът на бор...
И няма как да се опише с думи такава необятност...
Опива без да се усетиш, тъй сякаш пиеш чист ликьор.
Човекът слаб е и раним, когато му е сладко! ...
Настръхнах. Усещах мирисът на бор...
И няма как да се опише с думи такава необятност...
Опива без да се усетиш, тъй сякаш пиеш чист ликьор.
Човекът слаб е и раним, когато му е сладко! ...
725
1
Убиецът на божието творение,
човек - свободен, но живеещ в цифров Ад!
Отвсякъде заляти сме със статии какво е обич,
близост, наръчник за постигане чрез начини на поведение,
но физиономиите, които срещам ежедневно, навяват хора - самотни, пред разпад... ...
човек - свободен, но живеещ в цифров Ад!
Отвсякъде заляти сме със статии какво е обич,
близост, наръчник за постигане чрез начини на поведение,
но физиономиите, които срещам ежедневно, навяват хора - самотни, пред разпад... ...
786
1
3
Завързах три приятелства... Останах с две.
Единият обиди ме, а другият - предаде.
А, лоша дума казват, че не се забравяла... Не!
Няма да плача със сълзи на дете...
Защото времето уроците ми даде! ...
Единият обиди ме, а другият - предаде.
А, лоша дума казват, че не се забравяла... Не!
Няма да плача със сълзи на дете...
Защото времето уроците ми даде! ...
839
2
1
Покой. Човек остава сам със себе си... Поезията ражда се в тъга.
И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...
Когато болката обвързана е с нечия снага̀,
остава на сърцето да се калѝ, като стомана...
Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно! ...
И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...
Когато болката обвързана е с нечия снага̀,
остава на сърцето да се калѝ, като стомана...
Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно! ...
773
5
Прозорец, стол, а до стената ми легло...
Прозорецът - навън да гледам, столът - да поседна да почина, а леглото - да си лягам...
Тъй както се развива живота на един човек... Тегло?!
Замислен в бъдещето си, от миналото бягам...
Прозрачната завеса дава ми храна. ...
Прозорецът - навън да гледам, столът - да поседна да почина, а леглото - да си лягам...
Тъй както се развива живота на един човек... Тегло?!
Замислен в бъдещето си, от миналото бягам...
Прозрачната завеса дава ми храна. ...
875
Безмълвие... Студена тишина...
Това разделя хората, не разстоянията...
Ако причината за твоята агония е образ на жена,
бъди готов да срещнеш съболезнованията...
Преди да се превърнеш в "просто лист"... ...
Това разделя хората, не разстоянията...
Ако причината за твоята агония е образ на жена,
бъди готов да срещнеш съболезнованията...
Преди да се превърнеш в "просто лист"... ...
911
3
Ще бъда най-грозния в очите ти...
На всеки друг ще си готова захар да предложиш, а всичката горчилка ще заслужа аз...
Последното обаждане при нужда ще е точно къмто мен - човекът, дръзнал да се меси във мечтите ти...
Защото синонима на мираж е нас.
Нима не мога да съм онзи, ‘дето ще ти укротява демо ...
На всеки друг ще си готова захар да предложиш, а всичката горчилка ще заслужа аз...
Последното обаждане при нужда ще е точно къмто мен - човекът, дръзнал да се меси във мечтите ти...
Защото синонима на мираж е нас.
Нима не мога да съм онзи, ‘дето ще ти укротява демо ...
769
1
2
Не мога рози да ти подаря... Клише!
Защо? Аз вече подарявал съм на друга...
За мен си по-специална... Пратена свише?!
Жена, която всеки би поискал за съпруга...
Очите ти влияят ми тъй сякаш са магнит! ...
Защо? Аз вече подарявал съм на друга...
За мен си по-специална... Пратена свише?!
Жена, която всеки би поискал за съпруга...
Очите ти влияят ми тъй сякаш са магнит! ...
2225
5
3
Когато ритнат те, недей отвръща, чедо!
Постой! Поразмишлявай над това...!
Така съветваше ме баба, а лице ѝ бледо,
и с кърпа бършеше засъхналата кръв по моята глава...
Животът много ще те мачка! Ще се опита да те спъне всячески... ...
Постой! Поразмишлявай над това...!
Така съветваше ме баба, а лице ѝ бледо,
и с кърпа бършеше засъхналата кръв по моята глава...
Животът много ще те мачка! Ще се опита да те спъне всячески... ...
1285
7
2
Пътуващ влак, с прогнило от годините купе...
Като вагон, душата в тялото си возя...
Пораснал възрастен, на коя от спирките у мен си тръгна онова дете?
И размишлявам праволинейно, вкаран в коловози...
Да! Линията на живота ми не е безкрайна... ...
Като вагон, душата в тялото си возя...
Пораснал възрастен, на коя от спирките у мен си тръгна онова дете?
И размишлявам праволинейно, вкаран в коловози...
Да! Линията на живота ми не е безкрайна... ...
1512
7
2
"Телефон все ни свързва. Телефон ни дели."
Как очаквам да чуя гласа ти...
С онзи ефирен привкус...
Този тембър, който ума ми размъти,
как звучи - знам наизус... ...
Как очаквам да чуя гласа ти...
С онзи ефирен привкус...
Този тембър, който ума ми размъти,
как звучи - знам наизус... ...
802
3
2
Изпитах порив! Вените ми се изпълниха с живот...
Настръхнах! Зениците ми се разшириха...
Не е възможно да се обрисува любовта с молив... Това е анекдот!
Очите ти, усмивката... За стих ме вдъхновиха.
Засях в градината на своите мечти, ...
Настръхнах! Зениците ми се разшириха...
Не е възможно да се обрисува любовта с молив... Това е анекдот!
Очите ти, усмивката... За стих ме вдъхновиха.
Засях в градината на своите мечти, ...
1008
4
Дали личи си сутрин като стана
че, когато лягам си, заспивам със сълзи...
Какво обърках? Картата къде ми е? Какъв ми беше плана?
Устата няма е, очите ми са запечатали милиони нейни образи...
Картини нескопосано нахвърляни със молив... ...
че, когато лягам си, заспивам със сълзи...
Какво обърках? Картата къде ми е? Какъв ми беше плана?
Устата няма е, очите ми са запечатали милиони нейни образи...
Картини нескопосано нахвърляни със молив... ...
861
3
1
Свикнал съм да бъда все забравен...
Да ми напишеш: "Здрасти. Как си?" само, като имаш нужда...
Научих се да плувам, няма веч в очите ти да съм удавен,
и колкото те опознавам повече, то толкова ми ставаш все по-чужда...
Не мога и не искам да те моля за внимание... ...
Да ми напишеш: "Здрасти. Как си?" само, като имаш нужда...
Научих се да плувам, няма веч в очите ти да съм удавен,
и колкото те опознавам повече, то толкова ми ставаш все по-чужда...
Не мога и не искам да те моля за внимание... ...
790
2
3
Десет непознати цифри, нима Надеждата отново ми звънеше?!
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
Оставих телефона да звъни... ...
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
Оставих телефона да звъни... ...
798
Измисли ме! Ще съм красив в съня ти, като цвят на фрезия...
Но с кисел вкус, като корички на лимони...
И подсъзнателно ще предизвиквам в теб перверзия,
а мозъкът ти обладан ще е от феромони...
Бодли ще имам! Много ясно... Няма как! ...
Но с кисел вкус, като корички на лимони...
И подсъзнателно ще предизвиквам в теб перверзия,
а мозъкът ти обладан ще е от феромони...
Бодли ще имам! Много ясно... Няма как! ...
988
2
2
Просто спряхме да се отразяваме.../?
Аз ли? Аз май се досетих пръв...
Кога и как, какво на другите готови сме да даваме?
Защо побягваме щом пуснем кръв?
Уплашени? Не просто се познаваме до болка... ...
Аз ли? Аз май се досетих пръв...
Кога и как, какво на другите готови сме да даваме?
Защо побягваме щом пуснем кръв?
Уплашени? Не просто се познаваме до болка... ...
734
2
Събуждам се от аромата на кафе!
Дори направила е палачинки...
Момичето, с лунички на лице,
които аз обичам да наричам месечинки...
Посреща ме с разрошени коси и топлина... ...
Дори направила е палачинки...
Момичето, с лунички на лице,
които аз обичам да наричам месечинки...
Посреща ме с разрошени коси и топлина... ...
1640
2
2
Понякога ще казвам: "Остани!"...
А, друг път: "Махай се, върви си...!"
Недей ме пита, истински боли...
Реална търся, нагледал съм се на актриси...
Какво, като красива си, желана?! ...
А, друг път: "Махай се, върви си...!"
Недей ме пита, истински боли...
Реална търся, нагледал съм се на актриси...
Какво, като красива си, желана?! ...
780
2
1
В очите ти надеждата намирах...
Когато долу бях, когато нямах сили и умирах...
Дадох ти всичко онова, което ми поиска... Което беше мое...
Но сякаш все не ти достигаше, все питаше човека в сянка кой е...
Времето било пари... ...
Когато долу бях, когато нямах сили и умирах...
Дадох ти всичко онова, което ми поиска... Което беше мое...
Но сякаш все не ти достигаше, все питаше човека в сянка кой е...
Времето било пари... ...
738
1
2
Часът е два. Не ми се спи...
Налазен съм от милиони спомени...
А, казах уж на другите, че мъртви са,
и убеждавах смело, че отдавна са заровени...
Мисли отровени, и сърцебиене... ...
Налазен съм от милиони спомени...
А, казах уж на другите, че мъртви са,
и убеждавах смело, че отдавна са заровени...
Мисли отровени, и сърцебиене... ...
1012
1
4
Догаря фаса уморен...
Две дръпки само, и си лягам...
Клепачите ми натежават, чувствам се омиротворен...
За сетен път от трудностите си успял съм да избягам...
Хартийка, с мъничко тютюн... ...
Две дръпки само, и си лягам...
Клепачите ми натежават, чувствам се омиротворен...
За сетен път от трудностите си успял съм да избягам...
Хартийка, с мъничко тютюн... ...
1506
5
2
Обратно преброяване... Мечти!
И алчност скрита иззад милион очи, които никога покой не ще намерят... Ще завиждат!
Опитах се да обясня, защо... Получи ли ми се? Почти...
Стотици гледали са в мен, но малко се научиха да виждат...
Часовникът удари полунощ. ...
И алчност скрита иззад милион очи, които никога покой не ще намерят... Ще завиждат!
Опитах се да обясня, защо... Получи ли ми се? Почти...
Стотици гледали са в мен, но малко се научиха да виждат...
Часовникът удари полунощ. ...
696
Пожелах си да те имам, и имах те,
когато всички останали заспаха...
- Не е за теб, не се бори, момче... Загубен си! Дали са прави те?!
Навсякъде около мен демотивиращите гласове бучаха...
Съмнявах се във правила! ...
когато всички останали заспаха...
- Не е за теб, не се бори, момче... Загубен си! Дали са прави те?!
Навсякъде около мен демотивиращите гласове бучаха...
Съмнявах се във правила! ...
740
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
