Deja Vu
Deja Vu
Откривам те...
Болезнено и нямо,
мъчително и нежно –
без упойка.
Откривам те –
във края на дъгата,
в реда на многоточието,
в шанса
да се събудя на познато място
без никога преди да съм била там.
Без никога преди да съм целувала,
а да си спомням всеки милиметър
от устните ти невидяни.
Откривам те.
И може би случайно
днес ще напиша без да се замисля
на празен плик без марка твойто име
и ще го пратя във посока – неизвестна.
Откривам те. И знам, че ме откриваш –
във себе си, във хората, навсякъде.
Открий ме по контура на ръцете си,
които в друг живот са ме рисували.
Откривам те и зная, че те има.
Защото ако ти не съществуваше,
аз нямаше дори за миг да дишам,
аз нямаше да бъда даже жива,
за да те търся и да те откривам
отново и отново –
без упойка.
12.05.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
