Deja Vu

Поэзия

1.4K 0 8

Deja Vu

Откривам те...

Болезнено и нямо,

мъчително и нежно –

без упойка.

Откривам те –

във края на дъгата,

в реда на многоточието,

в шанса

да се събудя на познато място

без никога преди да съм била там.

Без никога преди да съм целувала,

а да си спомням всеки милиметър

от устните ти невидяни.

Откривам те.

И може би случайно

днес ще напиша без да се замисля

на празен плик без марка твойто име

и ще го пратя във посока – неизвестна.

Откривам те. И знам, че ме откриваш –

във себе си, във хората, навсякъде.

Открий ме по контура на ръцете си,

които в друг живот са ме рисували.

Откривам те и зная, че те има.

Защото ако ти не съществуваше,

аз нямаше дори за миг да дишам,

аз нямаше да бъда даже жива,

за да те търся и да те откривам

отново и отново –

без упойка.

12.05.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Bonic (Богдан Николов)

Май честичко и ти като мен получаваш Дежа Вю, а? Много добре описано е чувството. Това трябва да влезне в енциклопедия като определение за "явлението".

2006-08-15T22:41:14+03:00
изречена (Мая Попова)

поздравления, Василена!

2006-08-03T17:05:13+03:00
ria (Гергана Иванова)

Много хубаво!

2006-08-03T14:33:42+03:00
^SUNSHINE^ (Яна)

Прекрасен стих. Истинска поезия. Поздрави, Василена.

2006-08-03T12:23:27+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Поздравления и от мен Василена!
Много е хубав стихът ти, много!!!
"Откривам те. И знам, че ме откриваш –

във себе си, във хората, навсякъде.

Открий ме по контура на ръцете си,

които в друг живот са ме рисували."
Поезия!

2006-08-03T11:34:45+03:00