Regina_Hierro (Василена)
60 25
Aug 2, 2006, 7:06 PM

Deja Vu  

  Poetry
1206 0 8

Deja Vu

 

Откривам те...

Болезнено и нямо,

мъчително и нежно –

без упойка.

Откривам те –

във края на дъгата,

в реда на многоточието,

в шанса

да се събудя на познато място

без никога преди да съм била там.

Без никога преди да съм целувала,

а да си спомням всеки милиметър

от устните ти невидяни.

Откривам те.

И може би случайно

днес ще напиша без да се замисля

на празен плик без марка твойто име

и ще го пратя във посока – неизвестна.

Откривам те. И знам, че ме откриваш –

във себе си, във хората, навсякъде.

Открий ме по контура на ръцете си,

които в друг живот са ме рисували.

Откривам те и зная, че те има.

Защото ако ти не съществуваше,

аз нямаше дори за миг да дишам,

аз нямаше да бъда даже жива,

за да те търся и да те откривам

отново и отново –

без упойка.

 

                                               12.05.2006г.

© Василена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Май честичко и ти като мен получаваш Дежа Вю, а? Много добре описано е чувството. Това трябва да влезне в енциклопедия като определение за "явлението".
  • поздравления, Василена!
  • Много хубаво!
  • Прекрасен стих. Истинска поезия. Поздрави, Василена.
  • Поздравления и от мен Василена!
    Много е хубав стихът ти, много!!!
    "Откривам те. И знам, че ме откриваш –

    във себе си, във хората, навсякъде.

    Открий ме по контура на ръцете си,

    които в друг живот са ме рисували."
    Поезия!
  • Прекрасно е!!!Като смисъла на живота
  • Добро, много добро! И всеки път, и всеки миг ... откривай!
  • Много е хубаво, Василена! Много!
Random works
: ??:??