15.12.2013 г., 20:00

Декември

735 0 0

Декември

Декември. Прехвърчат снежинки.
И е бяло. А под него - кокичета наболи.
Тишина. Врабчета играят на перваза.
Въгленчета искрят в очите.
Декември свършва времето
и открехва вратата на бъдещето.
Сладост. Канела. И вино.
Равносметки и нови надежди.
През декември на любовта и′ е уютно,
докосва, събира усещания, чувства,
думи и много нежност.
В снегостишие. И в обичане.

© Ванко Николов (Starkmaster°  ®vn)′ 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...