15.12.2013 г., 20:00

Декември

736 0 0

Декември

Декември. Прехвърчат снежинки.
И е бяло. А под него - кокичета наболи.
Тишина. Врабчета играят на перваза.
Въгленчета искрят в очите.
Декември свършва времето
и открехва вратата на бъдещето.
Сладост. Канела. И вино.
Равносметки и нови надежди.
През декември на любовта и′ е уютно,
докосва, събира усещания, чувства,
думи и много нежност.
В снегостишие. И в обичане.

© Ванко Николов (Starkmaster°  ®vn)′ 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...