Изваля се Декември. Притихна.
Набраздени от белия сняг,
кротки улици, шепот завихрили,
ме зоват да се спусна по тях.
Да открия смеха на липата,
непризнаващ ни зима, ни старост,
да потърся следи от шейната,
дето скришом ми носеше дарове.
Този месец не мисли злопаметно –
повилня, ала пак се усмихва.
И горят във снежинките пламъци...
Те самите са бели трапчинки.