11.12.2011 г., 12:08 ч.

Декември 

  Поезия
3772 0 38

                      Декември

 

Изтънял е денят ми... Декември.

Няма как да узнаеш мечтите ми.

Тишината от лицеви нерви

се пропуква в сълзи под очите ми.


 

И ме плисват солени морета

в натъжени до лудост зеници.

През декември се свива небето ми.

И е тясно за полет на птица.


 

Този месец е празничен, цветен,

но на мен ми е малък денят.

Сто години те чаках, несретнице.

Сто години, до моята смърт.


 

Изтънял, изтънял е денят ми...

В мен е тихо, като във храм.

И умирам по своите стъпки,

без да мога любов да ти дам.

                

09.12.2011

Венцислав Янакиев

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??