Декември
Декември
Изтънял е денят ми... Декември.
Няма как да узнаеш мечтите ми.
Тишината от лицеви нерви
се пропуква в сълзи под очите ми.
И ме плисват солени морета
в натъжени до лудост зеници.
През декември се свива небето ми.
И е тясно за полет на птица.
Този месец е празничен, цветен,
но на мен ми е малък денят.
Сто години те чаках, несретнице.
Сто години, до моята смърт.
Изтънял, изтънял е денят ми...
В мен е тихо, като във храм.
И умирам по своите стъпки,
без да мога любов да ти дам.
09.12.2011
Венцислав Янакиев
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
