Декември
Развълнува се времето.
Метна крак връз стремето,
готово на път да поеме.
Обърна се да си види наследството:
успехи, радости, проблеми...
Дали нещо за из път да си вземе?
После махна с ръка и хвана юздите.
Конят хвъркат пое към звездите.
А ние, мравките - човеци,
Останахме сред купища пакети,
загледани в следата, дето свети.
Ще имаме 12 месеца на воля,
Да отваряме и да редим!
Заръките на конника да проследим.
Ако в това успеем...
Ако посланията проумеем...
Ако поработим, вместо с пръст да сочим,
2020 ще е срок за щастие нарочен.
Това ни оставя мъдрият ездач.
Нашата воля и избор, и крачки!
Дали и как ще се справим с тия играчки?
Модерни и древни! И толкова наши!
Забравили сме как и това ни плаши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
В моята позиция вече няма място за песимизъм.
