Развълнува се времето.
Метна крак връз стремето,
готово на път да поеме.
Обърна се да си види наследството:
успехи, радости, проблеми...
Дали нещо за из път да си вземе?
После махна с ръка и хвана юздите.
Конят хвъркат пое към звездите.
А ние, мравките - човеци,
Останахме сред купища пакети,
загледани в следата, дето свети.
Ще имаме 12 месеца на воля, ...