Dec 14, 2019, 10:46 AM

Декември

  Poetry
854 1 5

Развълнува се времето.

Метна крак връз стремето,

готово на път да поеме.

Обърна се да си види наследството:

успехи, радости, проблеми...

Дали нещо за из път да си вземе?

После махна с ръка и хвана юздите.

Конят хвъркат пое към звездите.

А ние, мравките - човеци,

Останахме сред купища пакети,

загледани в следата, дето свети.

Ще имаме 12 месеца на воля,

Да отваряме и да редим!

Заръките на конника да проследим.

Ако в това успеем...

Ако посланията проумеем...

Ако поработим, вместо с пръст да сочим,

2020 ще е срок за щастие нарочен.

Това ни оставя мъдрият ездач.

Нашата воля и избор, и крачки!

Дали и как ще се справим с тия играчки?

Модерни и древни! И толкова наши!

Забравили сме как и това ни плаши!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, мила! Наистина, гледам към него с очакване и оптимизъм! В моята позиция вече няма място за песимизъм.
  • Благодаря ти. Явно съм по-добре, щом виждам вече положителни неща.
  • Харесва ми положителния завършек. Днешния ден, с поглед към бъдещето и с нагласа да се вслушваме в добрите послания, които ни се дават!
  • Ами да. Правилно си мислим. Другото вече се е състояло. Добро, или не, състояло се е. А над предстоящото имаме известна власт. То, че ще се случи, ще се случи. Въпросът е как. И, как ще се отрази на нас и другите. Благодаря ти, мила!
  • А все си мислим, че животът тепърва ще се състои.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...