Декември

Поэзия

857 1 5

Развълнува се времето.

Метна крак връз стремето,

готово на път да поеме.

Обърна се да си види наследството:

успехи, радости, проблеми...

Дали нещо за из път да си вземе?

После махна с ръка и хвана юздите.

Конят хвъркат пое към звездите.

А ние, мравките - човеци,

Останахме сред купища пакети,

загледани в следата, дето свети.

Ще имаме 12 месеца на воля,

Да отваряме и да редим!

Заръките на конника да проследим.

Ако в това успеем...

Ако посланията проумеем...

Ако поработим, вместо с пръст да сочим,

2020 ще е срок за щастие нарочен.

Това ни оставя мъдрият ездач.

Нашата воля и избор, и крачки!

Дали и как ще се справим с тия играчки?

Модерни и древни! И толкова наши!

Забравили сме как и това ни плаши!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря ти, мила! Наистина, гледам към него с очакване и оптимизъм! В моята позиция вече няма място за песимизъм.

2019-12-16T07:35:19+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря ти. Явно съм по-добре, щом виждам вече положителни неща.

2019-12-14T13:42:18+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Харесва ми положителния завършек. Днешния ден, с поглед към бъдещето и с нагласа да се вслушваме в добрите послания, които ни се дават!

2019-12-14T13:20:00+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ами да. Правилно си мислим. Другото вече се е състояло. Добро, или не, състояло се е. А над предстоящото имаме известна власт. То, че ще се случи, ще се случи. Въпросът е как. И, как ще се отрази на нас и другите. Благодаря ти, мила!

2019-12-14T11:32:32+02:00
yotovava (Валентина Йотова)

А все си мислим, че животът тепърва ще се състои.

2019-12-14T10:57:04+02:00