23.06.2008 г., 8:57

Делба

871 0 15
Научиха ни да делим
 пари, имоти и земи...
Все хищнически се стремим
за по-спокойни бъднини.

От алчността омраза блика
и в здрава хватка ни души.
Един на друг сме все сърдити.
Спокойствието се руши...

Болести незнайно нови
телата сграбчват здраво в плен,
но за делбата сме готови
щом нужно е и да умрем.

Делиме всичко при раздяла
с ръмженето на гладен пес.
Ако сгрешим... пак отначало,
с наложен личен интерес.

Но как да поделим луната,
която виждаш ти? Щом аз
и ползвам също светлината
в късния среднощен час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ако можеха някои не биха се поколебали да
    нарежат и луната...на парчета...ама добре е,
    че не могат...за сега...с обич, приятелю.
  • "Но как да поделим луната,
    която виждаш ти? Щом аз
    и ползвам също светлината
    в късния среднощен час."

    Добре,че не всичко може да се дели...
  • Ами да я споделим, вместо да я делим... луната
    Става ли?!


    Обаче си прав.
    "Един на друг сме все сърдити.
    Спокойствието се руши..."
    Мда...!
  • Много хубав стих,Вальо.Актуален.
    Изгубваме човешкото,когато трябва да делим нещо.
    Преди време бях написала нещо такова,въпреки, че няма какво и с кого да деля,но виждам много злоба по този повод.
    Ти хубаво си го казал-Луната как ще разделим.
    поздрави от мен!
  • Невероятно!Много истини открих...Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...