23 jun 2008, 8:57

Делба

Poesía

872 0 15

Научиха ни да делим
пари, имоти и земи...
Все хищнически се стремим
за по-спокойни бъднини.

От алчността омраза блика
и в здрава хватка ни души.
Един на друг сме все сърдити.
Спокойствието се руши...

Болести незнайно нови
телата сграбчват здраво в плен,
но за делбата сме готови
щом нужно е и да умрем.

Делиме всичко при раздяла
с ръмженето на гладен пес.
Ако сгрешим... пак отначало,
с наложен личен интерес.

Но как да поделим луната,
която виждаш ти? Щом аз
и ползвам също светлината
в късния среднощен час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

ако можеха някои не биха се поколебали да
нарежат и луната...на парчета...ама добре е,
че не могат...за сега...с обич, приятелю.

2008-06-24T23:10:58+03:00
i2na (Инна)

"Но как да поделим луната,
която виждаш ти? Щом аз
и ползвам също светлината
в късния среднощен час."

Добре,че не всичко може да се дели...

2008-06-24T14:47:32+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Ами да я споделим, вместо да я делим... луната
Става ли?!

Обаче си прав.
"Един на друг сме все сърдити.
Спокойствието се руши..."
Мда...!

2008-06-23T22:24:23+03:00
janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)

Много хубав стих,Вальо.Актуален.
Изгубваме човешкото,когато трябва да делим нещо.
Преди време бях написала нещо такова,въпреки, че няма какво и с кого да деля,но виждам много злоба по този повод.
Ти хубаво си го казал-Луната как ще разделим.
поздрави от мен!

2008-06-23T21:58:33+03:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Невероятно!Много истини открих...Поздрави и от мен!

2008-06-23T20:58:46+03:00