Jun 23, 2008, 8:57 AM

Делба

Poetry

870 0 15

Научиха ни да делим
пари, имоти и земи...
Все хищнически се стремим
за по-спокойни бъднини.

От алчността омраза блика
и в здрава хватка ни души.
Един на друг сме все сърдити.
Спокойствието се руши...

Болести незнайно нови
телата сграбчват здраво в плен,
но за делбата сме готови
щом нужно е и да умрем.

Делиме всичко при раздяла
с ръмженето на гладен пес.
Ако сгрешим... пак отначало,
с наложен личен интерес.

Но как да поделим луната,
която виждаш ти? Щом аз
и ползвам също светлината
в късния среднощен час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

ако можеха някои не биха се поколебали да
нарежат и луната...на парчета...ама добре е,
че не могат...за сега...с обич, приятелю.

2008-06-24T23:10:58+03:00
i2na (Инна)

"Но как да поделим луната,
която виждаш ти? Щом аз
и ползвам също светлината
в късния среднощен час."

Добре,че не всичко може да се дели...

2008-06-24T14:47:32+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Ами да я споделим, вместо да я делим... луната
Става ли?!

Обаче си прав.
"Един на друг сме все сърдити.
Спокойствието се руши..."
Мда...!

2008-06-23T22:24:23+03:00
janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)

Много хубав стих,Вальо.Актуален.
Изгубваме човешкото,когато трябва да делим нещо.
Преди време бях написала нещо такова,въпреки, че няма какво и с кого да деля,но виждам много злоба по този повод.
Ти хубаво си го казал-Луната как ще разделим.
поздрави от мен!

2008-06-23T21:58:33+03:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Невероятно!Много истини открих...Поздрави и от мен!

2008-06-23T20:58:46+03:00