dolly (Доли)
583 5254
9.03.2007 г., 8:28 ч.

Делнично 

  Поезия
483 0 8
Делнично

Впивам длани в морската ивица
и събирам в шепите пясък
за замък, извисен и просторен,
с укрепени стени, кули бойници
и дълбок ров, пълен с вода.

Но идва вълната, помита стените,
поглъща площадите
и отново е гладък брега,
а ръцете ми – вяли, отпуснати,
а в очите ми – бяла слана.

Май всичките ми неща са такива,
не се научих как да строя
в скална основа здрави крепости,
изчислени добре, много сигурни,
а и скрити от див ураган.

Сега гадая по стари папируси,
и правя спойка и твърд
на думите от живите кълнове,
защото нотите не са музика
и пътните знаци не са път…

© Доли Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радват ме думите ви, благодаря
  • "Бездарно градих-
    срути се къщата..."
    Май не съм само аз.
    "...и пътните знаци не са път..." Тъжно и точно.Отлично е,Доли!
  • Много е хубаво, Доли!!! Поздрави!!!
  • "защото нотите не са музика
    и пътните знаци не са път…"
    Браво Доли, браво!!!

  • Хубаво!
    Поздрав!
  • Ще се опитам, Валери, благодаря ти
  • Благодаря, Здравче
  • На това класическо развръщане на съдържанието защо не му сложиш и една класическа мелодика, за да стане за чудо и приказ?
Предложения
: ??:??