9.03.2007 г., 8:28

Делнично

628 0 8
Делнично

Впивам длани в морската ивица
и събирам в шепите пясък
за замък, извисен и просторен,
с укрепени стени, кули бойници
и дълбок ров, пълен с вода.

Но идва вълната, помита стените,
поглъща площадите
и отново е гладък брега,
а ръцете ми – вяли, отпуснати,
а в очите ми – бяла слана.

Май всичките ми неща са такива,
не се научих как да строя
в скална основа здрави крепости,
изчислени добре, много сигурни,
а и скрити от див ураган.

Сега гадая по стари папируси,
и правя спойка и твърд
на думите от живите кълнове,
защото нотите не са музика
и пътните знаци не са път…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...