Mar 9, 2007, 8:28 AM

Делнично

  Poetry
631 0 8
Делнично

Впивам длани в морската ивица
и събирам в шепите пясък
за замък, извисен и просторен,
с укрепени стени, кули бойници
и дълбок ров, пълен с вода.

Но идва вълната, помита стените,
поглъща площадите
и отново е гладък брега,
а ръцете ми – вяли, отпуснати,
а в очите ми – бяла слана.

Май всичките ми неща са такива,
не се научих как да строя
в скална основа здрави крепости,
изчислени добре, много сигурни,
а и скрити от див ураган.

Сега гадая по стари папируси,
и правя спойка и твърд
на думите от живите кълнове,
защото нотите не са музика
и пътните знаци не са път…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...